Начи, днес отивам да тренирам, обаче се оказва, че съм си забравил маратонките в нас – викам си, няма да се връщам, ще тренирам с джапанки. След това забравих да си взема кърпи за уредите/душа, забравил си бях минералната вода в колата, забравих си телефона в шкафчето, отидох да тренирам, забравих си ключа от шкафчето в залата, забравих си джапанките в басейна, забравих си душ-гела под душа и най-накрая, прибирайки се до нас, си забравих другия телефон в колата. Всичко това – за под 2 часа време. Алцхаймер.Заеби

Начи, дълги години харесвам едно и също момиче, ама все не смея да й кажа, а и предполагам тя си го знае. Само че вече година и нещо тя си има сериозен приятел, добро момче, и аз вече почнах да се оглеждам за нещо друго. И така една мацка, най-добрата й приятелка, много почнахме да се разбираме, слушаме един стил музика, подобни интереси, симпатична, а-у, ама аз още не мога да спра да мисля за другото момиче още и не давам признаци за заинтересованост. Да, ама нещата се промениха, започна да ми харесва тя, все тя ми е в главата, всичко окей, ама тя почна да ме игнорира адски. В крайна сметка останах ни в клин, ни в ръкав. Заеби

Начи, преди известно време отиваме на чалгийка с едни приятели, щяло да има живо участие на Камелия, моля ви се. Загряхме стабилно, отиваме на диското – мацки, уискита, пари като вестници, всичко е както му е редът. По едно време обаче внезапно много ми се прииска да пусна една вода. Питам къде е тоалетната – сочат ми в другия край на заведението…въздъхвам и с леко поклащане се отправям натам, а то вътре фраш с народ, едни в други натъпкани, отвъд сепарето. Минавам, разбутвам, настъпвам, опипвам, опипват ме, извинявам се, гледат ме на кръв, обаче след 5 минути все още бях на половината път и по-скоро се движех с тълпата, отколкото на собствен ход. По едно време гледам нещо се отвори пролука и видях своя шанс – промуших се между разни хора, пред мен имаше само няк’ва мацка, която упорито отказваше да се дръпне и си викам, аре, ще я вдигна и ще я преместя, к’во толкова, няма да се напикая я…вдигам мадамата, в тоя момент музиката леко заглъхва и 20 човека ми скачат на главата. След кратко замайване ме изкараха навън и само дето не почнаха да ми надават шамари…оказа се, че певицата била слезнала да пее сред публиката и аз съм се опитал да я преместя, на път за тоалетната…още не ми се вярва, ама поне отървах боя де. Виж, ходенето до тоалетна – друга работа.Заеби

Начи,слизам аз по едни заледени стълби във Велико Търново и през цялото време внимавам да не се пребия и тъкмо остават 2 стъпала и се успокоявам…едно куче от двора(на 1 метър от стълбите) се мята на оградата почва да лае .. аз си изкарах акъла и се пребих..Заеби

Начи, взех си едни супер яки обувки на Lacoste, ама от пръв поглед си ги харесах, такива спортно-елегантни, обаче без капчица грайфер. Понеже много им се накефих, реших да ги сефтосам тия дни…точно когато паднаха най-абсурдните снегове за последното десетилетие. От нас до колата паднах цифром и словом 6 (шест) пъти. За целия ден бройката идва към 20, без да броим пътите, в които се хващах за случайни минувачи, за да не се претрепя. Целият съм в синини.Заеби

Начи, тая вечер щях си пускам филм и отидох да си зема фъстъци, да имам занимавка на скучните сцени. Мисията беше успешна, завърнах се с пакетче незнайна марка, бирени. Таман налапах 2, когато вдигнах браузъра и пред очите ми лъсна голям надпис „Откриха ушна кал в бирените фъстъци“. От стрес и погнуса не можах да преглътна, вече сдъвканите, заподозрени за съжителство с ушни секрети ядки, та ги изплюх върху клавиатурата мигновено. Секунди след случката установих, че новината е от НЕ!новините и е пълен шит и заблуда… Заеби

Начи живея в къща близо до София и от големия студ водата ни замръзна и баща ми хвана да я размразява и не знам как , ама първият етаж се запали , а ние сме на втория не можехме да излезем даже на площадката от гъстия дим.Обадих се на 112 и не знам как връзката прекъсна по средата.Баща ми обаче излезе и изчезна в дима, после искаше вода, на края дима стана съвсем черен и с майка ми викахме баща ми и той не отговаряше и аз даже си помислих ,че може да е умрял или припаднал, това стана много бързо. Пак се обадих на 112.майка ми през това време успяла да стигне до входната врата на къщата и я отворила, излязохме,баща ми също. Дойде пожарната справиха се хората, разбиха се и стъкла ,и врати ,какво ли не, но пък се изгаси пожара.Сега целия 1-и етаж е пълен с вода, ужас на всякъде, ама нали сме живи и здрави.Само дето въпреки пожара водата така и не се размрази.Заеби